Наркотици, храна, секс, консуматорство, работа, видеоигри…, зад всяка зависимост се крие нуждата от поемане на контрол над ситуацията или изтъкването на сила, която се търси от външен източник.  

Мнозина предполагат, че човек може да се пристрасти единствено към вещества, оказващи физическо въздействие върху организма, като алкохол, наркотици и никотин. Но пристрастеност може да се развие към огромна гама от дейности, които са приятни за човека, и позволяват временно бягство от натиска на ежедневието.

Съществуват сериозни проучвания, обясняващи как и защо се развива зависимост. Човешкият мозък реагира по конкретен начин, закрепвайки поведение, свързано пряко с оцеляването. Той има автоматична система за награждаване и насърчаване, която отговаря на стимули, чрез освобождаване на определени невротрансмитери (като допамин).

По време на хранене и секс човешкият мозък отчита, че това е важно преживяване, което се отнася до неговото оцеляване. Това води след себе си високо ниво на възбуда и чувство на удоволствие. Последното от своя страна предивиква емоционални пикове при поява на спомени във връзка с тези занимания. Този спомен се прилага към бъдещия избор на поведение като инструмент за оцеляване. Съществуват вещества, които при прием имитират подобна реакция на мозъчната активност. Те освобождават трансмитери (включително допамин), за да създадат емоции с подобна положителна насоченост. Част от хората, приели тези вещества усещат нужда повторно да изпитат емоциите, получени от активната съставка. Това желание може да е първата крачка към пристрастяването. 

За да разберем пристрастяването е много важно да проучим ефектите на веществата и начина, по които те карат индивида да се чувства. При провеждане на изследвания са открити силни връзки между жертвите на емоционална (или физическа) травма и пристрастеността към вещества като алкохол и наркотици. Една от причините за тази връзка може да е „вцепеняващият“ ефект на някои спиртни напитки и някои лекарствени продукти, които се използват с цел блокиране на спомените и емоциите.

Механизмът на пристрастяване понякога паразитира над механизма за справяне у индивида. Хората, живеещи с проблеми като депресия, тревожно разстройство и посттравматично стресово разстройство могат да посегнат към различни вещества, за да опитат да се справят със следствията от тези разстройства. Хората, живеещи със силно психично натоварване, също са по-склонни да използват опиатите по подобен начин. Изследванията показват, че тези, които нямат (или имат съвсем слаба) социална подкрепа носят по-висока вероятност за пристрастяване.

Животът в среда, в която се наблюдава рисково поведение и прием на вещества, също е фактор, допринасящ за евентуално пристрастяване. Децата с родители или социален кръг, в който съществува зависимост, се оказват по-склонни към зависимости в зряла възраст.

Също така зад всяка личностна криза се крие стремежът да се въдвори ред в хаоса, който изживяваме. Емоционално, духовно, физически и психологически, ние успяваме да контролираме дадена ситуация, като избягваме същността на проблема или го заместваме с развлечения или дори му придаваме особен смисъл.

Вашето предразположение към зависимост зависи от размерите, с които виждате своите проблеми и ги интерпретирате. Ще се доближите ли по-близо до душевното, или ще останете приведени до земята?

Важно е да се осъзнае, че пристрастеността не винаги е само търсене на състоянието на осъзнаване и блаженство, но също и начин да се отделим от мъчителни преживявания от миналото, които ни тревожат.

Когато се напиваме до безсъзнание, пушим, за да облекчим тревожните мисли, пазаруваме още малко дреболии, от които всъщност нямаме нужда или взимаме малко повече от предписаните ни хапчета, не винаги сме наясно, че тези малки зависимости всъщност са несъзнателни опити да избегнем справянето с много по-сериозен проблем.

Пристрастяването е фактическа зависимост на личността. Същността на „нещото“, от което е зависим човек, може да е физическа или психическа. В случай на пристрастяване индивидът няма контрол върху изборите, свързани със зависимостта. Той се изправя пред силно усещане за болезнена загуба при отказ от пристрастяващия агент. В подобни моменти пристрастеността играе главната роля в неговия живот.

Открити са и генетични връзки, които спомагат зависимостта. Изследванията сочат, че няколко различни гена могат да допринесат за цялостната чувствителност на индивида към евентуално пристрастяване.

Източници:

psychology.framar.bg

harleytherapy.co.uk