Хипнозата (от гр. хипнос – сън) като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди. Тя може да се прилага за обезболяване при операции и при раждане, за лечение на неврози, психосоматични болести и някои соматични заболявания, за осъществяване на регресия на личността и др. Въпреки това при нейното прилагане съществуват рискове. Съгласно нормативната уредба в България хипнозата може да се прилага само с диагностична или лечебна цел, от правоспособни психотерапевти в лечебни заведения, без присъствието на лица, които не са в терапевтичния екип.

Хипнозата може да помогне в борба срещу зависимости . Тя може да допринесе  за намаляване на апетита и насърчаване на релаксацията. Хипнотерапевтът, който е специализиран в лечението на зависимости, може да използва хипноза, за да внуши убеждението, че човек има силата да преодолее определена  зависимост.